18.09.2011 г., 0:11 ч.  

И чакам... 

  Поезия » Друга
1127 0 23

 

Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.

А  някакъв незнаен луд,
върви в снега и се усмихва.
Недооблечен, необут...
Но в неговия свят е тихо.

Усмихва се на теб, на мен,
надскочил злоба и омраза;
живее си от ден за ден,
с невинно щастие белязан.

Във мен боли от самота
и чакам да се случи чудо –
да ми отключи радостта.
Или да ме настигне...лудост.  

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??