18 сент. 2011 г., 00:11  

И чакам... 

  Поэзия » Другая
1164 0 23

 

Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.

А  някакъв незнаен луд,
върви в снега и се усмихва.
Недооблечен, необут...
Но в неговия свят е тихо.

Усмихва се на теб, на мен,
надскочил злоба и омраза;
живее си от ден за ден,
с невинно щастие белязан.

Във мен боли от самота
и чакам да се случи чудо –
да ми отключи радостта.
Или да ме настигне...лудост.  

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??