И чакам...
Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.
А някакъв незнаен луд,
върви в снега и се усмихва.
Недооблечен, необут...
Но в неговия свят е тихо.
Усмихва се на теб, на мен,
надскочил злоба и омраза;
живее си от ден за ден,
с невинно щастие белязан.
Във мен боли от самота
и чакам да се случи чудо –
да ми отключи радостта.
Или да ме настигне...лудост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
