Обичах те...
Сега те преоткривам всеки ден.
Догонвайки се, теб откривам
във всичко останало във мен.
Със танца на звезди недосънувани
преплитам си душата в нежен блус.
Този танц не помниш ли... мечтани
пътеките заплитаха нозе със нас.
И днес вървя по бели пътища,
които с теб съм извървяла в унес
и днес пак вярвам в сънища,
че срещат се душите във всемира.
В докосването е зачатието на деня,
на утрото сълзите са в тревата,
аз бях луната бледа на нощта,
а ти росата трепетна в зората.
Обичах те, преди да те познавам,
не вярвам, че си тръгна ти от мен.
Навярно във съня те преоткривам,
защото има те във светлия ми ден...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados