Обичах те...
Обичах те и без да те познавам.
Сега те преоткривам всеки ден.
Догонвайки се, теб откривам
във всичко останало във мен.
Със танца на звезди недосънувани
преплитам си душата в нежен блус.
Този танц не помниш ли... мечтани
пътеките заплитаха нозе със нас.
И днес вървя по бели пътища,
които с теб съм извървяла в унес
и днес пак вярвам в сънища,
че срещат се душите във всемира.
В докосването е зачатието на деня,
на утрото сълзите са в тревата,
аз бях луната бледа на нощта,
а ти росата трепетна в зората.
Обичах те, преди да те познавам,
не вярвам, че си тръгна ти от мен.
Навярно във съня те преоткривам,
защото има те във светлия ми ден...
Сега те преоткривам всеки ден.
Догонвайки се, теб откривам
във всичко останало във мен.
Със танца на звезди недосънувани
преплитам си душата в нежен блус.
Този танц не помниш ли... мечтани
пътеките заплитаха нозе със нас.
И днес вървя по бели пътища,
които с теб съм извървяла в унес
и днес пак вярвам в сънища,
че срещат се душите във всемира.
В докосването е зачатието на деня,
на утрото сълзите са в тревата,
аз бях луната бледа на нощта,
а ти росата трепетна в зората.
Обичах те, преди да те познавам,
не вярвам, че си тръгна ти от мен.
Навярно във съня те преоткривам,
защото има те във светлия ми ден...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
