Обичах те, а беше пролет
любовта ни беше избуяла
като разцъфнала овошка свела поглед
ти беше срамежлива, като мома непоискана...
Обичах те, а беше вече лято
със първи слънчев лъч ме прободеш
любов голяма, като късче самородно злато
оставих се на твоята магия, като болен таралеж
Обичах те, а беше вече есен
и моите домогвания ти избягваше с финес
обичала ме, кле ми се навред
дори ме присвои във фейса със куплет ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse