Обичах те
Обичах те, а беше пролет
любовта ни беше избуяла
като разцъфнала овошка свела поглед
ти беше срамежлива, като мома непоискана...
Обичах те, а беше вече лято
със първи слънчев лъч ме прободеш
любов голяма, като късче самородно злато
оставих се на твоята магия, като болен таралеж
Обичах те, а беше вече есен
и моите домогвания ти избягваше с финес
обичала ме, кле ми се навред
дори ме присвои във фейса със куплет
Обичах те, а беше вече зима
потърсих си виртуалните целувки за деня
да ме горят и топлят във душа,
но нямаше от нейните вълшебни сърчица
Обикнал бях тази жена случайно
със друга замених а в онзи ден
помислих... нямам шанс при русата магия... тайно
и се обрекох на жена с чаровен ген
Каква страхотна бъркотия се получи
на чувствата си аз изневерих докрай
накрая си заслужих всичката орисия
да бъда сам и да се мразя за боклуци
И тъй другари патиланци...не любете
жена която нямате в сърцето и душата
по-скоро вий се... прободете
отколкото да се сдобиете със Змия в кревата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Тодоров Всички права запазени
