Обичах те, а беше пролет

любовта ни беше избуяла

като разцъфнала овошка свела поглед

ти беше срамежлива, като мома непоискана...

Обичах те, а беше вече лято

със първи слънчев лъч ме прободеш

любов голяма, като късче самородно злато

оставих се на твоята магия, като болен таралеж

Обичах те, а беше вече есен

и моите домогвания ти избягваше с финес

обичала ме, кле ми се навред

дори ме присвои във фейса със куплет

Обичах те, а беше вече зима

потърсих си виртуалните целувки за деня

да ме горят и топлят във душа,

но нямаше от нейните вълшебни сърчица

Обикнал бях тази жена случайно

със друга замених а в онзи ден

помислих... нямам шанс при русата магия... тайно

и се обрекох на  жена с чаровен ген 

Каква страхотна бъркотия се получи

на чувствата си аз изневерих докрай

накрая си заслужих всичката орисия

да бъда сам и да се мразя за боклуци

И тъй другари патиланци...не любете

жена която нямате в сърцето и душата

по-скоро вий се... прободете

отколкото да се сдобиете със Змия в кревата