14 ene 2018, 14:39  

Обичай ме

  Poesía » Otra
799 1 3

Обичай ме. Преди да е цъфтяла 

картината с последни незабравки, 

а мислите, наситени до бяло, 

да паднат през пропуканата рамка. 

 

Обичай ме сега. Докато има 

реалност, неначената от дните, 

и само невъзможното е примка, 

затегната по силните ти китки. 

 

Обичай ме, когато кръговратът 

на времето е с форма на циничност, 

а пътищата - стръмно осъзнати.

Единствено тогава ме обичай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесвам самобитния ти стил, Петя!
    Поздрав!
  • По-скоро аз трябва да се извиня, тъй като по грешка изтрих коментарите. Благодаря за високата оценка, Мария!
  • Как да проумея това мълчание под прекрасното ти стихотворение???
    Иска ми се моят коментар да те възнагради за него, защото пишеш като човек, надарен с Божа дарба и огромен талант!
    Аплодирам те изправена на крака, миличка!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...