Обичай ме. Преди да е цъфтяла
картината с последни незабравки,
а мислите, наситени до бяло,
да паднат през пропуканата рамка.
Обичай ме сега. Докато има
реалност, неначената от дните,
и само невъзможното е примка,
затегната по силните ти китки.
Обичай ме, когато кръговратът
на времето е с форма на циничност,
а пътищата - стръмно осъзнати.
Единствено тогава ме обичай.
© Петя Павлова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
