14.01.2018 г., 14:39  

Обичай ме

792 1 3

Обичай ме. Преди да е цъфтяла 

картината с последни незабравки, 

а мислите, наситени до бяло, 

да паднат през пропуканата рамка. 

 

Обичай ме сега. Докато има 

реалност, неначената от дните, 

и само невъзможното е примка, 

затегната по силните ти китки. 

 

Обичай ме, когато кръговратът 

на времето е с форма на циничност, 

а пътищата - стръмно осъзнати.

Единствено тогава ме обичай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам самобитния ти стил, Петя!
    Поздрав!
  • По-скоро аз трябва да се извиня, тъй като по грешка изтрих коментарите. Благодаря за високата оценка, Мария!
  • Как да проумея това мълчание под прекрасното ти стихотворение???
    Иска ми се моят коментар да те възнагради за него, защото пишеш като човек, надарен с Божа дарба и огромен талант!
    Аплодирам те изправена на крака, миличка!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...