14.01.2018 г., 14:39  

Обичай ме

794 1 3

Обичай ме. Преди да е цъфтяла 

картината с последни незабравки, 

а мислите, наситени до бяло, 

да паднат през пропуканата рамка. 

 

Обичай ме сега. Докато има 

реалност, неначената от дните, 

и само невъзможното е примка, 

затегната по силните ти китки. 

 

Обичай ме, когато кръговратът 

на времето е с форма на циничност, 

а пътищата - стръмно осъзнати.

Единствено тогава ме обичай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесвам самобитния ти стил, Петя!
    Поздрав!
  • По-скоро аз трябва да се извиня, тъй като по грешка изтрих коментарите. Благодаря за високата оценка, Мария!
  • Как да проумея това мълчание под прекрасното ти стихотворение???
    Иска ми се моят коментар да те възнагради за него, защото пишеш като човек, надарен с Божа дарба и огромен талант!
    Аплодирам те изправена на крака, миличка!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...