Обичай ме
Обичай ме
Обичай ме каквато съм – ту дива, пощуряла,
ту ласка в топъл майски сън на пролетни кипежи,
от който влюбен се опиваш с мисълта си бяла –
към мене вече полетяла - устремно, копнежно.
Обичай ме, когато ни боли от злите хули,
интригите, сплетните, ловко сплели хищни бримки
с измислени винù... (прииждат чули-недочули) -
да скъсаме на завистта погубващите примки.
Обичай ме безмълвно, с жест и поглед, вдъхновено
в задъхания ритъм на отлитащия ден и
дори когато вечер се завръщаш уморено -
в сумрака аз те чакам, с две очи към тебе взрени.
Обичай ме и в залеза на късната ми есен,
когато сняг посипва сред косите безпощадно,
когато пея за последно лебедова песен,
а думите се стичат в стиховете водопадно.
Обичай ме, когато с луд възторг пак в теб се вглеждам,
за да те преоткрия всеки път – като в молебен,
за да съм и в най-сетния ти ден с теб, неизбежно,
за да склопя очите с мисълта докрай за тебе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвети Йорданова Todos los derechos reservados
