Обичай ме вчера, че днес ще е късно... за суша зажадняха пустините и отърсено утрото от нощния мрак потърси топлината в зениците. Обичай ме... ще разпръсна душата си... сред цветята... там... в поляните... да я отвее... севернякът... да я посее... в скалите, и тя да поникне... отново, поена с тази чакана обич. Обичай ме вчера, че вчера е вечно, а от бъдното спомени няма...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Чудесен стих, великолепен!
Поздравления Диана!