ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
23 mar 2012, 11:42

Обичай, пролет!

2.2K 0 22

Целуна мислите ми пролетта

със  порива на цъфнало кокиче -

напира в пъпките ù младостта,

красива, необятна  и  различна...

 

Разлиства се във устни на момиче,

родили  блян от първата си среща

със онзи миг – във думи неизричан

и бликнал  ручей  влюбена надежда...

 

Опиваща, нектаро-медоносна

и мамеща със дъхави дъбрави,

с цветя в косата - чудно звездоросни,

родила се  мечтите  да погали...

 

Обичай, пролет,  сякаш за последно,

 с южняка сбъдвай прелестна магия,

 разтапяй с  дъх  житейския ни ледник

 с вълшебната си слънчева  стихия...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariqslavova1947 (Мария)
    mariqslavova1947 (Мария)
    За мен пролетта е също слънчева стихия,защото събужда мисли за нов живот.хареса ми,както и харесах"Сираче","Не ме питай""Да беше" и т.н.На хубавите стихове се наслаждавам,защото в тях виждам живот.Поздрави и успех!
  • Traum (Цвети Йорданова)
    Traum (Цвети Йорданова)
    Слънчеви стихове, с аромат на пролет, наситени с нежност и красота
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Благодаря Ви - Силви, Веси, Иво
  • Bloom (Веси Василева)
    Bloom (Веси Василева)
    Обичай,пролет,обичай! Като разцъфнала моминска нежност!
    Страхотен стих!!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Пролет с устни на момиче! Поздравления, Мише.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0