Обичай, пролет!
Целуна мислите ми пролетта
със порива на цъфнало кокиче -
напира в пъпките ù младостта,
красива, необятна и различна...
Разлиства се във устни на момиче,
родили блян от първата си среща
със онзи миг – във думи неизричан
и бликнал ручей влюбена надежда...
Опиваща, нектаро-медоносна
и мамеща със дъхави дъбрави,
с цветя в косата - чудно звездоросни,
родила се мечтите да погали...
Обичай, пролет, сякаш за последно,
с южняка сбъдвай прелестна магия,
разтапяй с дъх житейския ни ледник
с вълшебната си слънчева стихия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
