23 мар. 2012 г., 11:42

Обичай, пролет!

2.2K 0 22

Целуна мислите ми пролетта

със  порива на цъфнало кокиче -

напира в пъпките ù младостта,

красива, необятна  и  различна...

 

Разлиства се във устни на момиче,

родили  блян от първата си среща

със онзи миг – във думи неизричан

и бликнал  ручей  влюбена надежда...

 

Опиваща, нектаро-медоносна

и мамеща със дъхави дъбрави,

с цветя в косата - чудно звездоросни,

родила се  мечтите  да погали...

 

Обичай, пролет,  сякаш за последно,

 с южняка сбъдвай прелестна магия,

 разтапяй с  дъх  житейския ни ледник

 с вълшебната си слънчева  стихия...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За мен пролетта е също слънчева стихия,защото събужда мисли за нов живот.хареса ми,както и харесах"Сираче","Не ме питай""Да беше" и т.н.На хубавите стихове се наслаждавам,защото в тях виждам живот.Поздрави и успех!
  • Слънчеви стихове, с аромат на пролет, наситени с нежност и красота
  • Благодаря Ви - Силви, Веси, Иво
  • Обичай,пролет,обичай! Като разцъфнала моминска нежност!
    Страхотен стих!!
  • Пролет с устни на момиче! Поздравления, Мише.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...