12 jun 2012, 23:54

Обичал ли си

1.3K 0 15

Обичал ли си някога наистина -

без свян, без страхове и без окови...

Без да се питаш: Тя ли е единствена?

Дали не бъркам в избора отново?

 

Обичал ли си най-неподходящата,

жената на приятел от детинство?

Раздирала ли е любов душата ти,

съсипвайки моралното единство?

 

През нощите оставал ли си буден

с мечти за погледа ù, спрял в твоя...

Представяш ли си как случайно утре ти

се сблъскваш точно с нея на завоя...

 

Как тя ще те погледне по-особено

и ще запали страст напълно нова.

Ръката ù как нежно хваща твоята

и смело ти нашепва: "Казанова..."

 

Обичал ли си някога наистина

без свян, без страхове и без окови!
Последвал на сърцето свое избора,

готов на всичко, за да бъде ТВОЯ!!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Керанка, Еви..Благодаря ! Този първи мой стих, публикуван тук, го написах още на 19 години ! Има си толкова много несъвършенства, но така и не съм го редактирала, защото си носи емоцията от онези години...
  • !!!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря ВИ! Ще се радвам да мога да ви предоставя занапред качествена поезия !
  • Добро начало, ще се радвам да чета хубави неща от теб!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...