Jun 12, 2012, 11:54 PM

Обичал ли си

  Poetry » Love
1.3K 0 15

Обичал ли си някога наистина -

без свян, без страхове и без окови...

Без да се питаш: Тя ли е единствена?

Дали не бъркам в избора отново?

 

Обичал ли си най-неподходящата,

жената на приятел от детинство?

Раздирала ли е любов душата ти,

съсипвайки моралното единство?

 

През нощите оставал ли си буден

с мечти за погледа ù, спрял в твоя...

Представяш ли си как случайно утре ти

се сблъскваш точно с нея на завоя...

 

Как тя ще те погледне по-особено

и ще запали страст напълно нова.

Ръката ù как нежно хваща твоята

и смело ти нашепва: "Казанова..."

 

Обичал ли си някога наистина

без свян, без страхове и без окови!
Последвал на сърцето свое избора,

готов на всичко, за да бъде ТВОЯ!!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Керанка, Еви..Благодаря ! Този първи мой стих, публикуван тук, го написах още на 19 години ! Има си толкова много несъвършенства, но така и не съм го редактирала, защото си носи емоцията от онези години...
  • !!!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря ВИ! Ще се радвам да мога да ви предоставя занапред качествена поезия !
  • Добро начало, ще се радвам да чета хубави неща от теб!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...