12.06.2012 г., 23:54

Обичал ли си

1.3K 0 15

Обичал ли си някога наистина -

без свян, без страхове и без окови...

Без да се питаш: Тя ли е единствена?

Дали не бъркам в избора отново?

 

Обичал ли си най-неподходящата,

жената на приятел от детинство?

Раздирала ли е любов душата ти,

съсипвайки моралното единство?

 

През нощите оставал ли си буден

с мечти за погледа ù, спрял в твоя...

Представяш ли си как случайно утре ти

се сблъскваш точно с нея на завоя...

 

Как тя ще те погледне по-особено

и ще запали страст напълно нова.

Ръката ù как нежно хваща твоята

и смело ти нашепва: "Казанова..."

 

Обичал ли си някога наистина

без свян, без страхове и без окови!
Последвал на сърцето свое избора,

готов на всичко, за да бъде ТВОЯ!!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Керанка, Еви..Благодаря ! Този първи мой стих, публикуван тук, го написах още на 19 години ! Има си толкова много несъвършенства, но така и не съм го редактирала, защото си носи емоцията от онези години...
  • !!!
  • Много ми хареса!
  • Благодаря ВИ! Ще се радвам да мога да ви предоставя занапред качествена поезия !
  • Добро начало, ще се радвам да чета хубави неща от теб!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...