Обичам шума
на вълните,
на хоризонта
на планините.
Обичам песента
на пойните птици
и светлината
от щастливи зеници.
Обичам синевата
над нас,
разцъфтелия и узрял
житен клас,
децата -
нашето продължение
и родителите си -
моето прозрение.
Обичам земята,
която ме е родила,
обичам хората -
вездесъща сила!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Попова Todos los derechos reservados
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Обичам и такива стихове-топли, усмихват ме