Обичам шума
на вълните,
на хоризонта
на планините.
Обичам песента
на пойните птици
и светлината
от щастливи зеници.
Обичам синевата
над нас,
разцъфтелия и узрял
житен клас,
децата -
нашето продължение
и родителите си -
моето прозрение.
Обичам земята,
която ме е родила,
обичам хората -
вездесъща сила!
© Анна Попова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Обичам и такива стихове-топли, усмихват ме