21 may 2006, 0:20

Обичам (нещо крайно нетипично за мен :))

  Poesía
1.4K 0 6
Есента на моето съмнение,
зимата, довършила ранената душа -
пролетта, прераждаща мечтите,
които лятото отново разпиля.
И вятърът на мислите ми хладен,
обрулил върховете на тополите,
развя косите в този миг забравен
и донесе с черни облаци порои,
за да отмият мъката,
за да забравя че сърцето ми умря...
Бавно се разтваряше душата ми
и сивият й дим се сливаше с нощта.
Стръкчета любов, изтръгнати
със сладникава упойка -
тайната на чувствата ми,
погребана за вечни времена.
Да, аз те обичам винаги
и завинаги ще замълча,
в името на минутите ни вече минали
за миг ще си поплача пак сама.

M.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз вярвам, че отново ще намериш ... и да не искаш то само ще дойде при теб .... ранената душа и разпилените от лятото мечти, мъката и мъртвото сърце, сивата душа, черната нощ, погребаната тайна, чувствата хладни, завинаги мълченето и спасителният кратък плач ... рисуваш с думи, но някога това ще е минало, един тъжен спомен, които ще те връща на земята! Рисувай още!
  • Диана, Анелски, Вероника, мерси за положителните коментари
    радвам се много че ви хареса
  • Нещо до болка познато и изживяно.Браво поздравления за стиха.
  • Пък аз мисля , че любовта не може да бъде сложена в рамки.Не може да бъде определена .
    Стихото е супер.
    Поздрав!!!
  • Аско, Вили, благодаря ви много за коментарите
    и все пак не мисля, че това стихотворение ме описва, по начин, който ще ви даде пълната представа за мен и това, което съм
    просто така съм се почувствала в определен момент и продължавам да твърдя, че истинската любов може да бъде само патологична

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...