Есента на моето съмнение,
зимата, довършила ранената душа -
пролетта, прераждаща мечтите,
които лятото отново разпиля.
И вятърът на мислите ми хладен,
обрулил върховете на тополите,
развя косите в този миг забравен
и донесе с черни облаци порои,
за да отмият мъката,
за да забравя че сърцето ми умря...
Бавно се разтваряше душата ми
и сивият й дим се сливаше с нощта. ...