May 21, 2006, 12:20 AM

Обичам (нещо крайно нетипично за мен :))

  Poetry
1.4K 0 6
Есента на моето съмнение,
зимата, довършила ранената душа -
пролетта, прераждаща мечтите,
които лятото отново разпиля.
И вятърът на мислите ми хладен,
обрулил върховете на тополите,
развя косите в този миг забравен
и донесе с черни облаци порои,
за да отмият мъката,
за да забравя че сърцето ми умря...
Бавно се разтваряше душата ми
и сивият й дим се сливаше с нощта.
Стръкчета любов, изтръгнати
със сладникава упойка -
тайната на чувствата ми,
погребана за вечни времена.
Да, аз те обичам винаги
и завинаги ще замълча,
в името на минутите ни вече минали
за миг ще си поплача пак сама.

M.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз вярвам, че отново ще намериш ... и да не искаш то само ще дойде при теб .... ранената душа и разпилените от лятото мечти, мъката и мъртвото сърце, сивата душа, черната нощ, погребаната тайна, чувствата хладни, завинаги мълченето и спасителният кратък плач ... рисуваш с думи, но някога това ще е минало, един тъжен спомен, които ще те връща на земята! Рисувай още!
  • Диана, Анелски, Вероника, мерси за положителните коментари
    радвам се много че ви хареса
  • Нещо до болка познато и изживяно.Браво поздравления за стиха.
  • Пък аз мисля , че любовта не може да бъде сложена в рамки.Не може да бъде определена .
    Стихото е супер.
    Поздрав!!!
  • Аско, Вили, благодаря ви много за коментарите
    и все пак не мисля, че това стихотворение ме описва, по начин, който ще ви даде пълната представа за мен и това, което съм
    просто така съм се почувствала в определен момент и продължавам да твърдя, че истинската любов може да бъде само патологична

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...