Есента на моето съмнение, зимата, довършила ранената душа - пролетта, прераждаща мечтите, които лятото отново разпиля. И вятърът на мислите ми хладен, обрулил върховете на тополите, развя косите в този миг забравен и донесе с черни облаци порои, за да отмият мъката, за да забравя че сърцето ми умря... Бавно се разтваряше душата ми и сивият й дим се сливаше с нощта. Стръкчета любов, изтръгнати със сладникава упойка - тайната на чувствата ми, погребана за вечни времена. Да, аз те обичам винаги и завинаги ще замълча, в името на минутите ни вече минали за миг ще си поплача пак сама.
Аз вярвам, че отново ще намериш ... и да не искаш то само ще дойде при теб .... ранената душа и разпилените от лятото мечти, мъката и мъртвото сърце, сивата душа, черната нощ, погребаната тайна, чувствата хладни, завинаги мълченето и спасителният кратък плач ... рисуваш с думи, но някога това ще е минало, един тъжен спомен, които ще те връща на земята! Рисувай още!
Аско, Вили, благодаря ви много за коментарите
и все пак не мисля, че това стихотворение ме описва, по начин, който ще ви даде пълната представа за мен и това, което съм
просто така съм се почувствала в определен момент и продължавам да твърдя, че истинската любов може да бъде само патологична
За човек да пише и рисува най-характерното е ДА ОБИЧА! Моля те, махни написаното в скобите!!! Щом си го написала - означава, че можеш и ще продължаваш да обичаш!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.