21 мая 2006 г., 00:20

Обичам (нещо крайно нетипично за мен :))

1.4K 0 6
Есента на моето съмнение,
зимата, довършила ранената душа -
пролетта, прераждаща мечтите,
които лятото отново разпиля.
И вятърът на мислите ми хладен,
обрулил върховете на тополите,
развя косите в този миг забравен
и донесе с черни облаци порои,
за да отмият мъката,
за да забравя че сърцето ми умря...
Бавно се разтваряше душата ми
и сивият й дим се сливаше с нощта.
Стръкчета любов, изтръгнати
със сладникава упойка -
тайната на чувствата ми,
погребана за вечни времена.
Да, аз те обичам винаги
и завинаги ще замълча,
в името на минутите ни вече минали
за миг ще си поплача пак сама.

M.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз вярвам, че отново ще намериш ... и да не искаш то само ще дойде при теб .... ранената душа и разпилените от лятото мечти, мъката и мъртвото сърце, сивата душа, черната нощ, погребаната тайна, чувствата хладни, завинаги мълченето и спасителният кратък плач ... рисуваш с думи, но някога това ще е минало, един тъжен спомен, които ще те връща на земята! Рисувай още!
  • Диана, Анелски, Вероника, мерси за положителните коментари
    радвам се много че ви хареса
  • Нещо до болка познато и изживяно.Браво поздравления за стиха.
  • Пък аз мисля , че любовта не може да бъде сложена в рамки.Не може да бъде определена .
    Стихото е супер.
    Поздрав!!!
  • Аско, Вили, благодаря ви много за коментарите
    и все пак не мисля, че това стихотворение ме описва, по начин, който ще ви даде пълната представа за мен и това, което съм
    просто така съм се почувствала в определен момент и продължавам да твърдя, че истинската любов може да бъде само патологична

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....