31 may 2007, 20:56

Обичам те...

  Poesía
1.2K 0 1
Обичам те, дори когато ме раняваш.
Обичам те, дори когато аз греша.
Обичам те, макар че осъзнавам -
не ще ни бъде вечна любовта

Дори да знам, че утре си отиваш,
дори да знам, че тръгваш още днес,
последен път аз искам да те видя,

последен път любов да ми дадеш.

Дори светът да свърши в момента,
когато ти заминеш надалеч.
Аз пак не ще те спра, моя надежда...
Животът в свойте ласки те зове...

А пътищата тъжно се разделят
и трудно е сама да продължа.
Аз нося още сили и надежда.
Аз нося те в моята душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е! Може би си чувала това : "Никой от никого не си отива, щом е оставил нещо от себе си."

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...