Обичам те, дори когато ти се сърдя, дори когато казвам че те мразя, но в мен единствено гласът шепти, че всичко за мен си ти..
Обичам те дори когато плача и от твой те думи ме боли, но утре зная пак ще търся твой те очи…
Обичам те, безумно, лудо и пламъчета ще откриеш в мой те очи, ревнувам, страдам и за твой те ласки аз копнея…
Презирам всеки ден щом те няма теб до мен…
И ако утре пак ти кажа мразя те – то знай, че сърцето ми сломено единствено за теб тупти, а думите изречени напразно са отражение на моята тъга, която поражда се от липсата на малко нежност, малко топлина липсата на теб до мен сега…
© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados