15 ene 2016, 13:01

Обичам те

  Poesía » Otra
752 1 0

Озъртам се, търся те, обезумяла.

Ах, само ако не бях закъсняла...

Липсват ми очитете ти, ръцете ти, смехът ти,

искам да те видя, но само в мислите ми е ликът ти.

Ослушвам се, тичам, преследвам гласа ти,

но пропадам, бавя се, не догонвам вика ти.

Небето над мен се смрачава,

поемем дъх, но нищо не става.

Дробовете се борят - за въздух се свиват,

очите примижват – сълзите прикриват.

Дух, духът търси.

Броди, скита и се лакатуши.

Уви, не мога да те открия,

а тъй силно жадувам да те видя.

Болката започва да се вкаменява,

добива форма, силно натежава.

Надолу политам, давя се,

в своите спомени бавя се.

Нека още веднъж да те зърна,

а после като цвят ще посърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Чобанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....