Озъртам се, търся те, обезумяла.

Ах, само ако не бях закъсняла...

Липсват ми очитете ти, ръцете ти, смехът ти,

искам да те видя, но само в мислите ми е ликът ти.

Ослушвам се, тичам, преследвам гласа ти,

но пропадам, бавя се, не догонвам вика ти.

Небето над мен се смрачава,

поемем дъх, но нищо не става.

Дробовете се борят - за въздух се свиват,

очите примижват – сълзите прикриват.

Дух, духът търси.

Броди, скита и се лакатуши.

Уви, не мога да те открия,

а тъй силно жадувам да те видя.

Болката започва да се вкаменява,

добива форма, силно натежава.

Надолу политам, давя се,

в своите спомени бавя се.

Нека още веднъж да те зърна,

а после като цвят ще посърна.