15.01.2016 г., 13:01

Обичам те

741 1 0

Озъртам се, търся те, обезумяла.

Ах, само ако не бях закъсняла...

Липсват ми очитете ти, ръцете ти, смехът ти,

искам да те видя, но само в мислите ми е ликът ти.

Ослушвам се, тичам, преследвам гласа ти,

но пропадам, бавя се, не догонвам вика ти.

Небето над мен се смрачава,

поемем дъх, но нищо не става.

Дробовете се борят - за въздух се свиват,

очите примижват – сълзите прикриват.

Дух, духът търси.

Броди, скита и се лакатуши.

Уви, не мога да те открия,

а тъй силно жадувам да те видя.

Болката започва да се вкаменява,

добива форма, силно натежава.

Надолу политам, давя се,

в своите спомени бавя се.

Нека още веднъж да те зърна,

а после като цвят ще посърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Чобанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...