3 feb 2007, 7:17

обичам те 

  Poesía
1000 0 4
Солта по бузите щипе някак познато,
тежестта в стомаха ме връща пак обратно
замъглени очите, бъркат пътя,
устните горят по твоите.

Там, отново затваря се вратата,
поглед скрит остава зад мъглата,
и вик, и крясък тихо отекват в тишината.

Оставям те сега, сбогом… прегърни света,
от мен нямаш вече нужда,
приятел бях до края, но силна си сега,
хвани здраво своята мечта.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??