Feb 3, 2007, 7:17 AM
обичам те
Солта по бузите щипе някак познато,
тежестта в стомаха ме връща пак обратно
замъглени очите, бъркат пътя,
устните горят по твоите.
Там, отново затваря се вратата,
поглед скрит остава зад мъглата,
и вик, и крясък тихо отекват в тишината.
Оставям те сега, сбогом… прегърни света,
от мен нямаш вече нужда,
приятел бях до края, но силна си сега,
хвани здраво своята мечта.
тежестта в стомаха ме връща пак обратно
замъглени очите, бъркат пътя,
устните горят по твоите.
Там, отново затваря се вратата,
поглед скрит остава зад мъглата,
и вик, и крясък тихо отекват в тишината.
Оставям те сега, сбогом… прегърни света,
от мен нямаш вече нужда,
приятел бях до края, но силна си сега,
хвани здраво своята мечта.
© Тарададам All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много красиво !!!
-
Обичам те
-
Поздрав!
Много хубав стих!!!
Усмивки!!! -
Красиво..но защо е така тъжно?!Много е хубаво,а мисля,че и заглавието е много подходящо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
