Солта по бузите щипе някак познато,
тежестта в стомаха ме връща пак обратно
замъглени очите, бъркат пътя,
устните горят по твоите.
Там, отново затваря се вратата,
поглед скрит остава зад мъглата,
и вик, и крясък тихо отекват в тишината.
Оставям те сега, сбогом… прегърни света,
от мен нямаш вече нужда,
приятел бях до края, но силна си сега,
хвани здраво своята мечта.