обичам те
Солта по бузите щипе някак познато,
тежестта в стомаха ме връща пак обратно
замъглени очите, бъркат пътя,
устните горят по твоите.
Там, отново затваря се вратата,
поглед скрит остава зад мъглата,
и вик, и крясък тихо отекват в тишината.
Оставям те сега, сбогом… прегърни света,
от мен нямаш вече нужда,
приятел бях до края, но силна си сега,
хвани здраво своята мечта.
тежестта в стомаха ме връща пак обратно
замъглени очите, бъркат пътя,
устните горят по твоите.
Там, отново затваря се вратата,
поглед скрит остава зад мъглата,
и вик, и крясък тихо отекват в тишината.
Оставям те сега, сбогом… прегърни света,
от мен нямаш вече нужда,
приятел бях до края, но силна си сега,
хвани здраво своята мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тарададам Всички права запазени
