Тъй слънчево си, топло, лятно,
море – щастлива необятност
и стих с вълни в сърцето пишеш,
и морска свобода ще дишам,
и морска свобода ще пия,
че земна тиня да изтрия.
А изгрев в розов сок потича,
море как много те обичам
и няма да ти кажа сбогом,
живееш в мен, без теб не мога.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados