Обичам те! Обичаш ме!
Обичам те! Прошепват устните ми в мрака.
Обичам те! Сърцето ми крещи.
Обичам те! Изписвам върху пейка в парка.
Обичам те! И търся обич в твоите очи.
Обичаш ме! Това го зная.
От всеки жест, от всеки поглед твой.
Обичаш ме! И виждаш в мене,
мъжът любим, не книжния герой.
Каква е с тебе любовта ни?
Аз виждам, истинска е тя.
Със тебе сме от щастие огряни,
любимците сме ний на таз земя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
/(6)
