24.05.2006 г., 9:36

Обичам те! Обичаш ме!

1.7K 0 12

Обичам те! Прошепват устните ми в мрака.
Обичам те! Сърцето ми крещи.
Обичам те! Изписвам върху пейка в парка.
Обичам те! И търся обич в твоите очи.

Обичаш ме! Това го зная.
От всеки жест, от всеки поглед твой.
Обичаш ме! И виждаш в мене,
мъжът любим, не книжния герой.

Каква е с тебе любовта ни?
Аз виждам, истинска е тя.
Със тебе сме от щастие огряни,
любимците сме ний на таз земя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Баце тва е много яко!Много ме кефи продалжавай в същия дух!
  • Остани си винаги такъв!!!/е,само не си губи главата,нали?/(6)
  • Аз дори не мога да си позволя да коментирам стиховете ти, тъй като талантът ти няма нужда от това. Изключително приятно ми е, че оценяваш написаното от мен, тъй като това означава много. Мога единствено да чета твоите работи и да се възхищавам
  • Искренно Ви благодаря!!!
    Щастлив съм, когато съм сред вас!!! Приятна вечер!!!
  • 4естит 24-ти!!!браво адаш,хубаво е!!!!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...