Обичам те! Прошепват устните ми в мрака.
Обичам те! Сърцето ми крещи.
Обичам те! Изписвам върху пейка в парка.
Обичам те! И търся обич в твоите очи.
Обичаш ме! Това го зная.
От всеки жест, от всеки поглед твой.
Обичаш ме! И виждаш в мене,
мъжът любим, не книжния герой.
Каква е с тебе любовта ни?
Аз виждам, истинска е тя.
Със тебе сме от щастие огряни,
любимците сме ний на таз земя!
© Христо Костов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
/(6)