Навярно бих написал хиляди,
в очакване безброй стихотворения,
но ти не си илюзия и никога,
не ще си мъчното ми вдъхновение...
Не си мираж и сън, кошмарен.
Не си протяжната ми дълга нощ.
Ти просто съществуваш и наяве,
животът ни приветства със любов...
Защото по си истинска от всичко!
От всичко, дето в този свят живее.
От хората и тяхната себичност.
И сякаш, неподвластна си на времето... ...