Обичам те със шепот и със крясък!
Навярно бих написал хиляди,
в очакване безброй стихотворения,
но ти не си илюзия и никога,
не ще си мъчното ми вдъхновение...
Не си мираж и сън, кошмарен.
Не си протяжната ми дълга нощ.
Ти просто съществуваш и наяве,
животът ни приветства със любов...
Защото по си истинска от всичко!
От всичко, дето в този свят живее.
От хората и тяхната себичност.
И сякаш, неподвластна си на времето...
Различна си. До тази съвършеност,
която се прегръща със душа.
И стопля ме в мечтана споделеност,
дотолкова, че никнат ми крила...
Навярно бих написал още хиляди,
но броят отговаря на копнежът ни,
от който се родиха тези стихове,
в най-пълната с увереност, надежда!
Аз няма да мълча. Не съм във черква!
Обичам те със шепот и със крясък!
И, колкото в живота правил жертви съм,
за теб ме е орисала съдбата!...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
