diesto (Данаил Антонов)
973 520
7.08.2019 г., 11:40 ч.

Обичам те със шепот и със крясък! 

  Поезия » Любовна
537 4 3

Навярно бих написал хиляди, 

в очакване безброй стихотворения, 

но ти не си илюзия и никога, 

не ще си мъчното ми вдъхновение... 

Не си мираж и сън, кошмарен. 

Не си протяжната ми дълга нощ. 

Ти просто съществуваш и наяве, 

животът ни приветства със любов... 

Защото по си истинска от всичко! 

От всичко, дето в този свят живее. 

От хората и тяхната себичност. 

И сякаш, неподвластна си на времето... 

Различна си. До тази съвършеност, 

която се прегръща със душа. 

И стопля ме в мечтана споделеност, 

дотолкова, че никнат ми крила... 

Навярно бих написал още хиляди, 

но броят отговаря на копнежът ни, 

от който се родиха тези стихове, 

в най-пълната с увереност, надежда! 

Аз няма да мълча. Не съм във черква! 

Обичам те със шепот и със крясък! 

И, колкото в живота правил жертви съм, 

за теб ме е орисала съдбата!... 

 

Стихопат.

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??