9 dic 2017, 19:23  

На Тоше

  Poesía » Otra
613 0 11

                             Ве сакам

 

Там на магистралата бърза,

близо до Нова Градишка,

спряла е бяла кола.

Гарван черен кълве

нейните черни стъкла.

Няма думи. Няма небе!

В скръб е земята,

плаче денят,

Реките бучат,

вятър брули мъгли!

Ангел един в смърт

разперил криле!

Не знае още светът!

Тоше Проески

тихо там е полегнал.

Гълъби бели над

него кръжат.

Плаче денят,

стене, тъмнее!

Няма го вече

Ангелът земен!

Нашто сърце!

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Посветено на Тодор (Тоше) Проески. Македонски певец. Роден во  Крушево.

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря за прочувственият коментар,Борче!Благодаря,Теодора!
  • Стихотворението ти е многу трогателно Хари...симболиката е навистина впечатлива....Тоше беше прекрасен млад човек, но навистина имаше и нешто ангелско во него...Тој на сите им покажа какви таленти се раѓаат во Македонија...беше вистински музички амбасадор на Македонија и мислам дека со него сите многу повеќе ја сакаа мојата земја. Немаше човек кој не го сакаше...секое дете, секое девојче, сите генерации....Мене отсекогаш ми било многу тажно за него, бидејќи на некој пророчки начин тој како да ја навестуваше својата рана смрт во неговата музика...

    https://youtu.be/-Sh9Hd8bgiA
  • Благодаря,Влади,Георги,Нина,Марги,Рени,Пепи,Fairy,Ирина и Руми!Дано съм накарал много хора да го преоткрият или открият!
  • Хари, въздействаш много силно с този си стих! Поздравления!
  • Весело пишеш,за деца пишеш,тъжно пишеш,разкази -също....Навремето имаше такова мнение за жена,която мноооого чисти дома си,да не го прави,че ще си "изчисти късмета"...И ти Хари,не бързай толкова бързо,че...Майтапя се,разбира се,радвам се на успеха ти,толкова можеш!...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...