9.12.2017 г., 19:23  

На Тоше

614 0 11

                             Ве сакам

 

Там на магистралата бърза,

близо до Нова Градишка,

спряла е бяла кола.

Гарван черен кълве

нейните черни стъкла.

Няма думи. Няма небе!

В скръб е земята,

плаче денят,

Реките бучат,

вятър брули мъгли!

Ангел един в смърт

разперил криле!

Не знае още светът!

Тоше Проески

тихо там е полегнал.

Гълъби бели над

него кръжат.

Плаче денят,

стене, тъмнее!

Няма го вече

Ангелът земен!

Нашто сърце!

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Посветено на Тодор (Тоше) Проески. Македонски певец. Роден во  Крушево.

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря за прочувственият коментар,Борче!Благодаря,Теодора!
  • Стихотворението ти е многу трогателно Хари...симболиката е навистина впечатлива....Тоше беше прекрасен млад човек, но навистина имаше и нешто ангелско во него...Тој на сите им покажа какви таленти се раѓаат во Македонија...беше вистински музички амбасадор на Македонија и мислам дека со него сите многу повеќе ја сакаа мојата земја. Немаше човек кој не го сакаше...секое дете, секое девојче, сите генерации....Мене отсекогаш ми било многу тажно за него, бидејќи на некој пророчки начин тој како да ја навестуваше својата рана смрт во неговата музика...

    https://youtu.be/-Sh9Hd8bgiA
  • Благодаря,Влади,Георги,Нина,Марги,Рени,Пепи,Fairy,Ирина и Руми!Дано съм накарал много хора да го преоткрият или открият!
  • Хари, въздействаш много силно с този си стих! Поздравления!
  • Весело пишеш,за деца пишеш,тъжно пишеш,разкази -също....Навремето имаше такова мнение за жена,която мноооого чисти дома си,да не го прави,че ще си "изчисти късмета"...И ти Хари,не бързай толкова бързо,че...Майтапя се,разбира се,радвам се на успеха ти,толкова можеш!...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...