На Тоше
Ве сакам
Там на магистралата бърза,
близо до Нова Градишка,
спряла е бяла кола.
Гарван черен кълве
нейните черни стъкла.
Няма думи. Няма небе!
В скръб е земята,
плаче денят,
Реките бучат,
вятър брули мъгли!
Ангел един в смърт
разперил криле!
Не знае още светът!
Тоше Проески
тихо там е полегнал.
Гълъби бели над
него кръжат.
Плаче денят,
стене, тъмнее!
Няма го вече
Ангелът земен!
Нашто сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени