Обичам залезите златни,
облели ме в златиста светлина.
Жадувам погледите им страстни,
положили ме в техните кресла.
А от там струят вълшебства властни,
прошумели в безкрайните жита.
В техните класове - звуци изящни,
танцуват със слънчева усмивка!
А вятърът с пръсти сръчни -
шие изгревната ми нова риза.
Да, шевиците й са завъртяни кръшни
и правят ме с това - красива, дива!
© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados