28 may 2011, 21:19

Обичана в грях вина

  Poesía » Otra
929 0 11

Сърце от камък си направих,

очи изсъхнали реки,

душата си в огън аз поставих,

бавно тлееща да изгори.

Без думи нежно ти говорех,

изсмуквах твойта живинка,

живота ти с отрова тровех,

а съм обичана в грях вина.

Дъха ти скитащ аз оставих,

бродещ в мрак и тъмнина,

стрелката на часовника забавих,

обричайки те във вечна самота.

За прошка не остана време,

но където и да си, знай,

забрави ме, бях тежко бреме,

продължи напред и дерзай.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...