28.05.2011 г., 21:19

Обичана в грях вина

927 0 11

Сърце от камък си направих,

очи изсъхнали реки,

душата си в огън аз поставих,

бавно тлееща да изгори.

Без думи нежно ти говорех,

изсмуквах твойта живинка,

живота ти с отрова тровех,

а съм обичана в грях вина.

Дъха ти скитащ аз оставих,

бродещ в мрак и тъмнина,

стрелката на часовника забавих,

обричайки те във вечна самота.

За прошка не остана време,

но където и да си, знай,

забрави ме, бях тежко бреме,

продължи напред и дерзай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...