Обичана в грях вина

Poetry » Other

928 0 11

Сърце от камък си направих,

очи изсъхнали реки,

душата си в огън аз поставих,

бавно тлееща да изгори.

Без думи нежно ти говорех,

изсмуквах твойта живинка,

живота ти с отрова тровех,

а съм обичана в грях вина.

Дъха ти скитащ аз оставих,

бродещ в мрак и тъмнина,

стрелката на часовника забавих,

обричайки те във вечна самота.

За прошка не остана време,

но където и да си, знай,

забрави ме, бях тежко бреме,

продължи напред и дерзай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stenli499 (Станислава)

Животът е променлив,Елена!
Днес реката е пресъхнала,утре-пълноводна....
Поздрав!

2011-06-25T12:49:12+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Тъжно и човешко...Силно...
Поздрави, Елена!

2011-05-31T22:14:42+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

!

2011-05-30T19:16:52+03:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Откровено до болка.

2011-05-30T11:14:02+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Изненадан съм от този стих.

2011-05-30T02:29:00+03:00