Обичаш ли...
Обичаш ли да гледаш през нощта
към звездното небе, да търсиш мен
единствената сред милионите звезда,
да ме мечтаеш нощ и ден?
Обичаш ли луната щом заспи
със утрото до мен да се събуждаш,
в завивка от разбъркани коси
ръцете си да топлиш, да се сгушваш
в дъхът ми шоколадово горещ,
малинов сок от устните ми да отпиваш,
и непрестанно да бушува в теб море
от страст? Със нея да се будиш и заспиваш?
Обичаш ли? Неказвай... замълчи...
Досещам се, но дай да те погледна...
Във погледа ти хиляди звезди
подсказват ми, че аз ще съм последна...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Биляна Битолска Todos los derechos reservados
