Jan 9, 2015, 4:51 PM

Обичаш ли...

  Poetry » Love
1K 0 16

Обичаш ли да гледаш през нощта

към звездното небе, да търсиш мен

единствената сред милионите звезда,

да ме мечтаеш нощ и ден?

Обичаш ли луната щом заспи

със утрото до мен да се събуждаш,

в завивка от разбъркани коси

ръцете си да топлиш, да се сгушваш

в дъхът ми шоколадово горещ,

малинов сок от устните ми да отпиваш,

и непрестанно да бушува в теб море

от страст? Със нея да се будиш и заспиваш?

Обичаш ли? Неказвай... замълчи...

Досещам се, но дай да те погледна...

Във погледа ти хиляди звезди

подсказват ми, че аз ще съм последна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна Битолска All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз благодаря, че си намерил време да надникнеш при мен
  • Красив финал, на безусловно красиво стихотворение!
    Напоследък, пришпорван от лични проблеми, престанах да следя внимателно какво се пише в този сайт. Оказва се, че това е един немалък пропуск. Трудно е сега да говоря за наваксване, но поне да се порадвам на хубавите творби, макар и със закъснение.

    Благодаря за удоволствието, Биляна!
  • Обичам...ТЕ
  • Все тези звезди да виждаш!
  • Толкова хубави думи за началото на може би една хубава седмица. Благодаря, Валентин

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...