Обичаш ли...
Обичаш ли да гледаш през нощта
към звездното небе, да търсиш мен
единствената сред милионите звезда,
да ме мечтаеш нощ и ден?
Обичаш ли луната щом заспи
със утрото до мен да се събуждаш,
в завивка от разбъркани коси
ръцете си да топлиш, да се сгушваш
в дъхът ми шоколадово горещ,
малинов сок от устните ми да отпиваш,
и непрестанно да бушува в теб море
от страст? Със нея да се будиш и заспиваш?
Обичаш ли? Неказвай... замълчи...
Досещам се, но дай да те погледна...
Във погледа ти хиляди звезди
подсказват ми, че аз ще съм последна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
