Обичат
 

Имаше ме, в ръба на пустотата
в живот навярно бягащ от душата ми,
в тъмното треперих неосъзнато
и търсих път, да осветля съдбата си!

Навярно търсих другото си Аз
в скритите си тайни на сърцето,
и сенчестото ми разказване
отвори път и истини в лицето ти!

Внезапно тъмнината се разпръсна
от светкавица далече от небесното,
проблесна лъч, събра ни изведнъж -
С Любов, да продължим през вечното!

Дълбахме в рани и изминалите пътища
дълбоко в сенчестото ни отричане,
боляхме двама в драми от минало - 
в себе си старото  отсичахме.

Сега съм Мир, и тебе там те има
рисуван в светлото и любовта,
и знаеш ли, че сме две души
дошли да се познаят и обичат!
***
На сродната Душа, Благодаря!