2.06.2022 г., 11:48

Обичат

501 0 0

Обичат
 

Имаше ме, в ръба на пустотата
в живот навярно бягащ от душата ми,
в тъмното треперих неосъзнато
и търсих път, да осветля съдбата си!

 

Навярно търсих другото си Аз
в скритите си тайни на сърцето,
и сенчестото ми разказване
отвори път и истини в лицето ти!

 

Внезапно тъмнината се разпръсна
от светкавица далече от небесното,
проблесна лъч, събра ни изведнъж -
С Любов, да продължим през вечното!

 

Дълбахме в рани и изминалите пътища
дълбоко в сенчестото ни отричане,
боляхме двама в драми от минало - 
в себе си старото  отсичахме.

 

Сега съм Мир, и тебе там те има
рисуван в светлото и любовта,
и знаеш ли, че сме две души
дошли да се познаят и обичат!
***
На сродната Душа, Благодаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...