Jun 2, 2022, 11:48 AM

Обичат

  Poetry » Love
500 0 0

Обичат
 

Имаше ме, в ръба на пустотата
в живот навярно бягащ от душата ми,
в тъмното треперих неосъзнато
и търсих път, да осветля съдбата си!

 

Навярно търсих другото си Аз
в скритите си тайни на сърцето,
и сенчестото ми разказване
отвори път и истини в лицето ти!

 

Внезапно тъмнината се разпръсна
от светкавица далече от небесното,
проблесна лъч, събра ни изведнъж -
С Любов, да продължим през вечното!

 

Дълбахме в рани и изминалите пътища
дълбоко в сенчестото ни отричане,
боляхме двама в драми от минало - 
в себе си старото  отсичахме.

 

Сега съм Мир, и тебе там те има
рисуван в светлото и любовта,
и знаеш ли, че сме две души
дошли да се познаят и обичат!
***
На сродната Душа, Благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...