Обида
Обида
Обидата тежи,
скарахме се двама.
За миг доверието се разби,
какво сега остана.
Обидата е като кал,
полепнала в сърцата.
Прониква и в кръвта,
отравя ни душата.
Стана ми студено,
сякаш зима иде.
Ледове сковават
тежките обиди.
Любов, помогни ми,
само ти го можеш.
Трябва да простиш,
леда да размразиш.
Обидата тежи,
скарахме се двама.
За миг доверието се разби,
какво сега остана.
Обидата е като кал,
полепнала в сърцата.
Прониква и в кръвта,
отравя ни душата.
Стана ми студено,
сякаш зима иде.
Ледове сковават
тежките обиди.
Любов, помогни ми,
само ти го можеш.
Трябва да простиш,
леда да размразиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados
